7 неща, които напразно забраняваме на детето

Детето има огромна нужда от любов и нежност, но също толкова голяма нужда от правила, граници и разумни забрани. Понякога обаче родителите са прекалено категорични и налагат ненужни ограничения.
Кои са най-честите разказва семейният психолог Ирина Чеснова.

1. Да бъдат алчни

Деца дърпат динозавър, никой не си дава играчката. Снимка: Getty

„Прекаляваш! Имаш много играчки, дай този динозавър на момчето“ или „Дай на малкия си брат твоят робот. Виж, как плаче! Не те ли е жал!“
Всъщност всеки човек трябва да има нещо, което принадлежи само на него, с което може да се разпорежда по свое желание. Само чрез осъзнаването на „своето“ човек може да се научи да вижда „нечие друго“.
Приемайки избора на вашето дете да не си дава играчките и личните вещи, вие му давате да разбере, че уважавате решението му и че то има право да каже „не“.
И по същия начин след това можете да му покажете, че и другите хора имат това право - да не му дават това, което им принадлежи.
Ако иска да вземе нещо, което е чуждо, нека попита. Може и да му го дадат. Или нека предложи справедлив обмен.
А най-ефективният начин да възпитате щедрост е личният пример на родителите. 

2. Да бъде тъжен и да плаче

Момче, което плаче. Снимка: Getty

„Защо си тъжен, всичко е наред!“, „Е, ревеш като женка! “, „Момчетата не плачат“.
По правило тези фрази се казват от онези възрастни, на които им е трудно да гледат как детето плаче. Ако то страда, те се чувстват така, сякаш не изпълняват своите отговорности.
Тъгата и сълзите са естествени емоционални състояния като радостта, щастието и удоволствието.
Тъгата идва при нас, когато сме уморени, когато нещо не се получава. Понякога е хубаво да си тъжен. Това дава възможност да се освободим от това, което ни тежи.
И не е срамно да плачеш – от радост, от мъка, от болка. Сълзите са израз на силни емоции, няма нужда децата да ги потискат или крият.
Научете ги да осъзнават емоциите си, да ги назовават и да ги изживяват. 
Ако тъгата и болката се разпознаят, те преминават и се заменят с други, по-леки чувства.

3. Да се страхуват и смущават

Дете, което е срамеживо. Снимка: Getty

„Не си измисляй, няма от какво да се страхуваш!“, „Не се крий зад мен, ела да се запознаеш с момичето“, настояват често родителите.
Когато детето казва, че се страхува, най-доброто, което можете да направите, е да го утешите („Тук съм, за да те защитя. В безопасност си!“).
За децата е жизненоважно да имат голям, силен възрастен наблизо, на когото могат да разчитат и който ще им каже как да се справят със страховете си - например с помощта на рисунки и вълшебни истории.И ако детето е плахо и срамежливо, му помогнете, без да го излагате и засрамвате.
Приемете тази негова особеност.
Чрез игри, без да насилвате събития, започнете да го учите кака да общува. Покажете му в игра как да се среща и да се запознава с връстници, как да разрешава конфликти.

4. Да се ядосва

Ядосано момче. Снимка: Getty

„Защо си толкова ядосан и недоволен?“ , пита майката със строг глас.
Гневът е полезно чувство, което ни помага да се защитим и да защитим това, което е ценно за нас.
Възрастните често смятат, че да си ядосан означава да бъдеш агресивен и да унищожаваш всичко наоколо. Но чувствата и действията са различни неща.
Можете да изпитвате гняв, умора, разочарование, негодувание, но в същото време да регулирате поведението си.
Ето на кое трябва да се учат децата: „Можеш да се ядосваш, можеш да се чувстваш обиден, можеш да изразиш това с думи, но не можеш да удряш, да обиждаш , нито да чупиш неща.“
Помогнете на детето си да преодолее гнева и му предложете да бие възглавница, да крещи в „чанта за писъци“ или да си води „лист за оплаквания“.

5. Да отказва

„Какво искаш да кажеш с „не“? Казах ти - иди и го направи", "Докато не изядеш всичко, няма да станеш от масата" – това са изрази, които най-вероятно сме чули и запомнили от родителите си.
От една страна, искаме да възпитаме децата си да бъдат независими, но от друга реагираме доста болезнено, когато оспорват нашите решения и отказват да направят това, което очакваме от тях.
Вие имате право да настоявате за това, което смятате за подходящо за детето, но то също трябва да има право на протест, възмущение и несъгласие.
То трябва да има право да каже „не“ и „не искам“. Това ще му позволи след това да се откаже от наркотиците, лошата компания и връзките, в които се чувства зле.
Признавайки и зачитайки правото му  да отказва, да не е съгласно и да протестира, ние го учим да се вслушва в себе си и в своите нужди.

6. Да си пилее времето и да безделничи

Момче лежи и слуша музика. Снимка: Getty

"Защо седиш без работа, свърши нещо."
Безделието не означава, че седи на дивана с джаджа в ръка, а когато то (по преценка на родителите) не прави нищо „полезно“.
Има обаче смисъл случайно „да не прави нищо“.
Останало само със себе си, то ще може да се вслуша в усещанията на тялото си, да размишлява, да фантазира, да направи някое откритие, да види себе си отстрани и да срещне истинските си желания и мечти.

7. Да се цапа

Дете скача в локвите. Снимка: Getty

Говорим за ситуации, в които да се изцапаш е нещо естествено. Например на разходка, при лошо време или когато детето рисува.
Добре е то да се грижи за нещата си, но ако 4-годишното е с бял чорапогащник, много малка е вероятността да се запази чисто до края на деня.
Ще направите живота си много по-лесен, ако не си губите времето с неща като „не сядай в пясъка, ще си изцапаш дънките“, а да помислите за такива дрехи, с които детето може вдъхновено да рови в пясъчника, да рисува с пръсти или да ви помогне да забъркате тортата.

Мона Василева